Бойни изкуства за деца

Кой вид бойно изкуство подхожда на Вашето дете зависи от темперамента му.

Бавното дете – то има нужда да бъде развита бързината на реакциите, смелостта, вестибуларния апарат.

Има необходимост от курс, който води към целта обстоятелствено, без да се бърза. Детето трябва да осъзнава на какво и защо се учи.

Такова дете може да започне с бокс, борба, а после само ще избере насоката.

Нежният ревльо - който рискува да порасне женствен и разглезен, може да намери спасение в бойните изкуства.

Не трябва, обаче да се започва със жестоки тренировки.

Започнете с тези видове, където има упражнения за дишане и медитация. Такъв спорт напр. е айкидото.

Инатливото дете - ще започне да се занимава с единоборство само при явно желание от негова страна.

Ако по време на обучението то започне да изчезва, детето трябва да бъде мотивирано отново да довърши започнатото.

За детето, чието водещо качество е упоритостта са подходящи карате и таекуондо.

Агресивното дете - често кара родителите и педагозите да мислят, че съвсем спокойно може да мине без бойно изкуство, но това е погрешно мнение. Източната философия, на основата на която са създадени бойните изкуства учат на това как да се потуши гордостта и да се справим с такива страсти като гнева, яростта, отмъстителността.

Ушу и джу-джицу ще направят от истеричния агресор сдържан и отговорен малък боец.

Стеснителните деца - често са достатъчно силни, за да дадат отпор на този, който ги е обидил, но се страхува да не бъдат наказани.

Плахостта на това дете се проявява във всичко. На него му е нужна свобода на движението, която скоро ще го освободи и вътрешно.

Самбото и бокса ще научат момчето да проявява правилно физическата си сила и да й се радва.

Жизнерадостното дете - често е добър ученик и може да прави каквото пожелае. Личността му може да бъде привлечена от естетиката на боя, за това за него ще са подходящи зрелищните спортове като кик-бокс, карате и айкидо.

Малкият философ - вече интуитивно знае, че другите деца скоро ще започнат да тренират бойни изкуства.

Духовната страна на боя най-вероятно му е ясна.

Остава му да развие бързината и ловкостта в такива спортове като

джу-джицу, айкидо и таекуондо.

Различните бойни изкуства изграждат различни качества:

Айкидо Айкидо е сравнително безопасно бойно изкуство, което повече развива баланса и начинът на мислене на децата отколкото физиката им и уменията им да се бият.

В началото децата се учат повече как да вървят, как да падат, и прости техники за защита.

В айкидо няма състезания или надпревари и децата не развиват силно самочувствие. Избягва се и разочарованието от загуба често срещано в някои от другите спортове.

Айкидо се учи бавно и отнема години докато може да бъде използвано за самоотбрана, за деца то по скоро развива социални умения и възпитава на уважение към другите, поддържа спортна форма и отпуска ставите.

Киокушин карате Киокушин е може би точната противоположност на айкидото.

В киокушин децата се тренират на удари, както с ръце така и с крака, още от най-ранна възраст.

В киокушин се провеждат състезания, които са пълен контакт (но без удари в главата), и в тях често има травми.

Децата развиват сила, издръжливост, бързина, самостоятелност и самочувствие. Навлиза се сравнително бързо и само след няколко месеца тренировки може да се използва ефективно за самозащита.

Поради агресивният характер на бойното изкуство е важно да се проучи треньорът на децата.

Важно е още от малки да се приучат да сдържат агресията и да уважават другите.

Карате До В общи линии карате до наподобява киокушин карате, но в по лек вид.

Ударите в състезанията по карате не са с пълна сила, с което се избягват повечето травми, макар и все пак да се случват.

Карате не е толкова агресивно, повече набляга на повторението на движенията и самоконтролът.

Навлиза се сравнително бързо и може да се използва за самозащита.

Джудо Джудо е бойно изкуство в което преобладават хвърлянията и повалянията на противника, на земята. Практикуването му е сравнително безопасно в зала, но използването му навън може да доведе до сериозни травми на противника.

В джудо няма изразени удари с ръце и крака, а децата се учат как да падат преди да се преподават техники за изваждане от баланс и хвърляне на противника.

Джудо е олимпийска дисциплина и е със състезателен характер, поради което гради самочувствие.

Не изисква голям ръст и мускулесто тяло за използване на техниките но изгражда добре мускулатурата на трениращите го.

Таекуондо Таекуондо е бойно изкуство разчитащо най вече на удари с крака, но използващо и ръцете.

Учениците се учат да използват добре краката си, имат отличен баланс, бързи са, самото бойно изкуство е изключително красиво и развива добре тялото на трениращите.

Използват протектори на всички части от тялото за да предпазват от нараняване и травми.

Оборудването за тренировки, както и за състезания не са малко - протектори за стъпала, крака, предмишница, ръкавици, нагръдници, каска, и предпазители за зъби(назъбници), които за състезания трябва да са одобрени от съответната федерация.

Кунг фу/ У-Шу У-Шу е бойно изкуство което е насочено повече към боравене с китайски оръжия и усвояване на движенията на тялото, отколкото към самозащита. Децата се учат специфични "форми" (поредици от движения), с голи ръце или оръжия, като не се бият едно срещу друго, а всяко тренира само за себе си. Бокс, Кик-Бокс, Муай Тай, Тай Бокс