Ориенталски танци - произход

Това е танц с древна история, подложен на влияния от много култури през различни епохи, произлизащ от

Близкия Изток. 

Той е създаден от жени и е предназначен за жени на всякаква възраст, с всякаква физика, включително и бременни (движенията се съобразяват с това). Танцът дава възможност на жената да изрази емоциите си, преживяванията си, да разкаже история.

Фолклорният стил е с над 20 вида танци, като най - популярни са стиловете Балади, Шааби, Саиди – танц със стик.

Този, който ние познаваме най - много е Египетският танц – Ракс Шарки (в превод близкоизточен танц), се отличава с естетика и игриви, фини и плавни движения на цялото тяло, резки акценти и вибрации.

Модерната форма на Ориенталския танц включва и отделни аксесоари като воали, ветрила и крила.

Всеки стил има характерна музика, ритъм и костюм.

Ориенталския танц няма за цел да съблазнява или да бъде провокативен. Истината е, че чрез него жената показва своята чувственост, игривост и красота. Погрешната представа идва от неправилното поведение на много танцьорки с цел шоу, което създава неправилно впечатление за танца.

Каква е разликата между арабския танц и кючека?

Това, което на Балканския полуостров наричаме "кючек", е доста изкривена представа за ориенталския танц. 
За хората, занимаващи се с изкуството на арабския танц е дори обидно той да се принизява и показва като пошъл, вулгарен, груб и категорично не женствен танц.

Жените, които танцуват кючек у нас, изглеждат така, сякаш основната им цел е да продадат тялото си, а не да носят наслада за тези които ги гледат.

Нещо, което масово се наблюдава в нашата страна и което няма нищо общо с действителността.