Медитация и дисциплина на ума   
Медитация — това е изкуството за създаване на хармония в тялото, ума и съзнанието. Живот, в който присъства и медитация е изпълнен с блаженство и красота. Живот без медитация – това е стрес, грижи и заблуждение. В древни времена медитацията често се е считала за начин на живот. И действително, медитацията не е нещо отделно от ежедневието. Първо – медитативните практики трябва да са регулярни и следователно се превръщат в част от ежедневието. И второ ако вече сте практикували някой вид медитативна практика, и сте го усвоили – то получения опит си остава и се проявява във всеки аспект от живота.    
Какво е и какво не е медитацията?   Медитацията – това не е съсредоточаване. При съсредоточаване ума се свива, стеснява се, „тесния” ум – това е ограничен ум. Ум с ограничения, насочен и съсредоточен е нужен за да разглежда обекти, решава проблеми, учи езици, управлява машини и т.н. Той (ума) ни е необходим. Но не и за медитация.   При съсредоточението ние предизвикваме стена от съпротивление и в опитите си да управляваме ума хабим енергия. Някои хора медитират така цял час, а когато завършат усещат умора защото са водили през този час непрекъсната борба, отричали са всичко на света, говорейки „не” на всички мисли и възприятия, стараейки се да фокусират своя ум.     Съсредоточаването изключва всичко, а медитацията напротив, включва всичко в себе си. Медитация – това е открито, не различаващо осъзнаване. В медитация всичко има право на съществуване. Медитацията казва „да” на всичко на света, както в това време съсредоточаването всичко отрича.   Съсредоточението е усилие. Но навсякъде, където има усилие, има и нещо, което го извършва. Усилието го извършва его-то. Зтова съсредоточаването захранва его-то – колкото повече съсредоточаване, толова повече его.  В медитацията няма усилие и това, което его-то върши. И затова медитацията – това е свобода. Вие просто спокойно стоите и следите всичко, било то песен на птичка, плач на дете или ромона на поток. Всеки звук е желан, позволете му да достигна до вас. Когато вашето внимание е към звука, то той става център, а звука се оказва нещо външно, устремено към вас, за да се срещне с вас. Следейки който и за е звук без разсъждение и критика, без симпатии и антипатии, вие ставате център, и всички звуци се устремяват към вас, за да се разтворят във вас. Отвайте се на звука. Позволете му да премине през вас. Не се съпротивлявайте.  И тогава ще се получи нещо вълшебно. Вие ставате празен. Вие се установявате в безмълвно, чисто битие.  Когато ви погали лек вятър, позволите му да проникне във вас. Никакви усилия, никакво съпротивление. Помнете, че  покой и тишина – това не е противоположно на звука. Всеки звук се разтваря в тишината. Тази тишина сте вие и звука идва за да срещне с вас и да се разтвори във вас.     Погледнете към случаен обект – дърво, цвете или стена. Нека няма никакъв избор, никакво разсъждение – просто безпристрастно наблюдение.  Осъзнаване – отва е акт на сушане, акт на гледане. За него не трябва никакво усилие, никакво съсредоточаване. При осъзнаване, в медитация, съсредоточаването става от само себе си. То се дава като дар. Но при съсредоточаване по свой избор вие изпускате медитацията. В разширено, пусто състояние на съзнанието мисленето се прекратява, дишането става спокойно, и човек съществува като чисто осъзнаване. Това е състояние изпълнено с радост, красота и любов. Индивидуалното съзнание се слива с Космическото съзнание и излиза от пределите на време и мислене.   
В това състояние не е важно – товорени ли са очите ви или са затворени. То идва без покана, подобно на бриза (лек морски вятър), защото това състояние е вашата истинска природа: любов, блаженство, красота и осъзнаване. В него няма страх, няма депресия, нито тревога, безпокойство или стрес. Човек става безпристрастен свидетел на тревогите, безпокойството и стреса. В това състояние става оздравяване.     Медитацията е тясно свързана с дисциплина. А дисциплина означава обучение, а този, който се учи  е ученик. Нужно ни е да се научим да сме дисциплинирани. Дисциплина означава порядък. За мислите си има свое надлежно място, за желанията –  свое, за работа – свое, и за задълженията – свое. Дисциплината ще внесе в живота ни хармония. Затова дисциплината и медитацията са неделими една с друга. Няма медитация без дисциплина и не може да бъде дисциплина без медитация. В действителност те представляват едно цяло. Медитиращ ум – това е дисциплиниран ум.       Един съсредоточен ум – това е управляващ ум. Загрижения ум управлява. Но един свободен, бдителен и осъзнаващ ум е изпълнен с блаженство. Това е дисциплиниран ум. Дисциплината – отва е аромата на живота. Без този аромат живота няма как да стане празник.   При медитация седнете и изправете гърба. Ако можете седнете в поза Лотус (или Полулотус, ако ви е по-удобно). Или седнете удобо, може и на стол, но гърба да е прав.    С практиката вие ще можете да седите с изправен гръб достатъчно дълго време.  Седене в поза Лотус спомага да разкрием духовното сърце. Дишането става спокойно, мисленето автоматично се забавя и прекратява. Излизайки зад пределите на мисленето означава изход от пределите на страданието, доколкото именно мисленето поражда страдание.     
по материали на Дейвид Фроли