Позата и времето за медитация

Човек може да медитира във всякакъв вид позиция и по всяко време, навсякъде където пожелае и по какъвто си иска начин.

Тук табута няма. Все пак има начини и методи, които ни позволяват да се отпуснем, концентрираме, в последствие да медитираме по-добре, при това без да се схванем или травмираме тялото по друг начин, от продължителното седене или да заспим. Ето защо първо е добре да се погрижим за позицията.

Има няколко позици от които е удобно да се медитира.

Това са:

Легнало положение

Подходящо е за начинаещи, слаби, изморени и болни хора, но риска да заспим е голям.

Лягаме на земята по гръб, може да си подложим невисока възглавница, за да изправим добре врата.

Гърба ни също трябва да е изправен добре.

Зъбите леко се допират, езикът е на горното небце, както при всички видове медитация.

Краката са леко разтворени и отпуснати.

Ръцете са леко встрани от тялото и отпуснати, обикновенно с дланите нагоре. Погледа насочен към междувеждието или пред носа.

Седнало положение

Най-масовият начин за медитиране.

Може да се седне на ръба на стол или с кръстосани крака, поза лотус или полулотус.

Тук е важно гърбът и вратът да са добре изправени, но не прекалено.

Това създава впечатление на леко изгърбване, но в действителност гърба е прав. За целта може да се седне върху сгънато одеало. Одеалото се поставя с краища успоредни на бедрата, така че когато седнем върху него да ни повдигне леко (15 - 20 см), без да притиска органите и кръвоносните съдове под таза.

Така гръбнака се изправя най-добре и вече върху него можем да отпуснем тежестта на тялото.

За да изправим добре врата, трябва да приберем брадичката към тялото. Може да ни се струва, че така навеждаме главата напред, но всъшност я изправяме и освобождаваме напрежението от прешлените на врата.

Хубаво е, ако не се налага, да не опираме никъде гърба, или да го правим съвсем леко, понеже риска да заспим е много голям.

Ръцете при тази медитация може в началото да са отпуснати на бедрата, с дланите надолу или дланите нагоре. Така, без да ги стягаме, създаваме допълнителна опора за тялото и му помагаме.

В последствие, бихме могли да сключваме ръцете пред тялото, при което се оформя нещо като кръг, между раменете и дланите, което също създава такава опора. Разбира се ръцете не е необходимо да се стягат.

Самите длани може да се сключат по различен начин, тъй наречената мудра, това зависи най-вече от школата и вида медитация.

Популярен Даоски начин е да се полложат двете длани една върху друга, дясна върху лява за мъжете и обратното за жените, при което палеца на ръката, която е долу, да опира средата на дланта на другата ръка, а с нея обхващаме палеца.

Изправено положение

Най-трудното и изморително за продължителна медитация.

Пдходящо за медитиране нощно време, тъй като е най-трудно за заспиване.

При него е важно да сме с леко сгънати и свободни от скованост колене.

Лек разкрач и най-добре успоредни стъпала, но може стъпалата да са завъртени навътре, така че пак да образуваме триъгълна пирамида.

За това е необходимо леко да вкараме таза, така сякаш сме седнали върху невидима опора.

Оттам всичко за седящата поза важи и тук.

Като ръцете при този вид медитиране може да останат разтворени пред тялото, с леко разделени и успоредни един на друг пръсти на дланите, така все едно държим топка или сме прегърнали дърво.

Тази поза в китайския Чи Гун се нарича Джан Джуан - да стоиш като стълб.

Много мнения може да се чуят по въпроса къде и кога трябва да се медитира. Еднозначен отговор за това няма, но има препоръки.

Най-главното обаче е вътрешното ни чуство, а то трябва да е приятно.

Медитира се там където ще ни бъде комфортно и приятно и по време, когато няма да сме изморени и няма да ни е притеснено.

От друга страна има видове и методи за медитация, които изискват да сме обърнати с лице към слънцето, луната, определени планети или звезди.

Според медитацията се избират и часовете, като 24-те часа на денонощитето се разделя на 12 двучасови интервала и медитацията може да е по време на всеки един от тези интервали.

Но общите препоръки към начинаещите в медитирането, най-вече за да се избегне объркването и притесненията, може да са следните.

Часовете на медитация да са между - 23 и 01ч., 05 и 07ч., 11 и 13ч., 17-19ч.(астрономическо време).

Изключително подходящи за медитация са дните около пълнолуние и новолуние, дните на пролетно и есенно равноденствие, и зимно и лятно слънцестоене.

Посока - към екватора, което означава Юг ако се намираме в северното полукълбо. Място - в близост до или на отвесна, южна или добре осветена от слънцето скала или голям камък, дърво, но да не е много младо.

Може в близост до вода, но да не е сенчесто, студено и влажно място.

Малка пещера или в къщи, в добре провретрена и тиха стая.

Добре е да се избягва медитиране, или въобще да не се медитира, по време на мъгли и силен вятър на открито, и по време на гръмотевични бури.

Времетраенето на медитацията може да е колкто ни е приятно или колкото издържим, без да се измъчваме, но по принцип колкото повече, толкова по-добре. От 2 до 4 часа на ден, обаче са напълно достатъчни. Като разбира се ако сме притиснати от към време и 10-15 минути могат да са от голяма полза.

Хубаво е също, да се стремим да медитираме всеки ден, за да извлечем от това максимална полза.

Упражненията преди и след медитация, особено ако е продължителна са препоръчителни.

Преди да медитираме е хубаво да направим комплекс от леки двигателни и дихателни упражнения, за да загреем тялото и да го наситим с кислород.

Тези упражнения са хубави и за прочистването на енергийните меридиани, по които не бива да се получава застой на енергията по време на медитация.

След медитацията е добре да изпънем и поразтегнем тялото, за да избегнем сковаността и схващанията, което означава, че упражненията трябва да не се правят прибързано, а много леко и внимателно.

Тези упражнения ще стимулират и долълнително циркулацията на енергията след медитирането, но трябва отново да се подчертае, че не бива да са прекалено резки и силови.

Може да се направи лек масаж на лицето корема, врата и коленете.