Теорията за трите гуни е един от фундаментите на индийската мисъл, приемащи се от философските школи на Веданта и на Йога, откъслечни фрагменти се срещат и във Ведите. 

Теорията за трите гуни е систематичен и завършен вид в най-древната философска система на хиндуизма – Самкхя, формулирана от мъдреца Капила около 6 век пр.н.е. Нарича се още Теория на Сътворението или Теория на Еволюцията.

Чрез концепцията за трите гуни Самкхя обяснява не само многообразието на света, но също и устройството на човека и механизмите на работа на ума и психиката; идеята за еволюцията много преди западната наука да достигне до нея; идеята за естеството на чистото Съзнание, постигането на което довежда до крайната свобода, мокша – освобождаване от омагьосания кръг на раждане, смърт, прераждане и т.н., наречен Самсара.

Етимология на Сатва, Раджас, Тамас.

За да се разбере дълбокото значение на думите сатва, раджас и тамас ще бъде от полза да се разгледат техните корени.

Корена на сатва е “sat”, което в Санскрит има значение на “това, което е реално, действително съществуващо”, „истина”. Още “sat” има значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”, „удоволствие”, състояние на пълен покой, придружен от абсолютна съзнателност.

 Коренът на раджас е “raj” което има смисъл на “да бъдеш оцветен” (в смисъл умът да бъде оцветен в краските на емоциите), “червен”, “възбуденост”, „замърсеност” и заблуда на съзнанието в следствие на чувствата и страстите. Раджас е силата на “действието” и “енергията”. Тамас идва от “tam”, “tama”, което значи тъмнина, нощ. 

Тамас е силата на сцеплението, инертност, застой, невежество, когато спим, апатия, безхаберие, хаос, пълен покой, но в състояние на несъзнателност.

Трите гуни са фини и познанието за тях може да се получи само индиректно, чрез изводи. Съществуването на гуните може да се осъзнае или изведе чрез външни проявления, съответно: светлина, движение и стабилност или фини проявления - сатва поражда чуство на удоволствие (привлича), раджас поражда болка (отблъсква) и тамас поражда безразличие (пасивност).

Трите гуни никога не са в еднакви пропорции – винаги доминира една от тях. Вида на формата или преживяването се определя от доминиращата гуна. Възникващи от основното състояние на равновесие, гуните поддържат това равновесие чрез непрекъснато движение. Понякога може да доминира тамас, от което се получава материя, понякога може да доминира раджас, което води до енергия. А когато преобладава саттва, качествата на ума и духа доминират над тези на материята и енергията. Така фините духовни светове са “направени” от сатва качество.

Колкото повече слизаме надолу към материята, толкова повече количеството на сатва намалява за сметка на раджас и тамас. 

Счита се, че сборът на гуните остава неизменен, отразявайки принципа на запазване на енергията, приет днес от физиката. В една плитка ние можем да меним броя на нишките във всеки сноп и все пак общият размер на плитката остава неизменен.

Трите гуни, качества, могат да се осмислят като три вида вибрации, три вибрационни нива, комбинирането на които произвежда света на явленията и обектите. Квантовата физика отдавна е доказала, че всичко материално е енергия, т.е. вибрации с различна честота. Колкото по-ниска е честотата, толкова по-плътен става света. 

Цялата еволюция на съзнанието всъщност се представя като движение от тамас към сатва. 

Значението, което гуната „сатва” приема отнесена към личността е: лъчезарна светлина, лекота, добродетел, чистота, “това, което поражда благото и щастието”. Сатва е знание, просветленост и сияйност, състояние на равновесие и спокойствие. Учителя Дънов по този въпрос казва: „Състояние, което ние можем да преведем с думите “Любов към Истината”. “Когато човек се намира под влияние на това състояние (сатва – б.а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.)” Учителят  П. Дънов

Раджас е динамичният принцип, чиито аспекти са изброени в Майтраяния-упанишад така: жажда, възбуда, страст, алчност, насилие, похот, измамно виждане, противоречивост, ревност, желание, неустойчивост, непостоянство, силно чувство за собственост, стремеж към материални придобивки, семейственост, зависимост от обкръжението, отвращение от неприятни сетивни обекти и наклонност към това, което е приятно. Раджас означава ментална или емоционална нагласа на страст и в това си качество бива включен в списъка на дефектите (доша).

 Докато плода на сатва е светлина и спокойствие, плодът на раджас е болка и страдание. В своите низши октави раджас гуната ще се проявява в индивида като егоистична войнственост, сексуална страст, удовлетворяването на желанията без оглед на последствията, а в по-висшите прояви това ще бъде борбата за справедлива кауза, всяко усилие и стремеж към доброто, макар и понякога проявени по не най-добрия начин. Каквото и да е проявлението на раджас гуната едно нещо изпъква ясно – вътрешното напрежение, амбицията, действането, което в повечето случай се извършва заради самото действие, без ясна цел и идея.

Тамас в човека се проявява като апатия, инертност, невежество, леност, безчувственост, безразличие. Отличителни признаци на тамас, или тамо-гуна  са страх, объркване, безпомощност и тъга, както и глад и жажда.

За хора под влияние на тамас Учителя Дънов казва: ”Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ на тях. Те са подобни на кучетата, на котките.“ И това не е пресилено. Тамастичният човек живее на ниво животински инстинкти. 

Различаването, функциите на интелекта са неразвити, емоциите са примитивни, всичко се движи САМО от инстинктите – съхранението на живота и продължаването на рода са основните мотиви, почти както при животните. 

Днешното време е време на динамизъм, промени, революции и противопоставяния от всякакъв род и степен. Това е раджас гуната – ако погледнем западния свят – всеки е забързан нанякъде да работи, да печели, да се налага, да управлява, да просперира, за да има повече пари, които ще му носят повече наслади и удоволствия. 

Бъдещето, целта, както за индивида, така и за цялото човечество, е сатва състоянието, което е състояние на чистота, любов и хармония. Пътя по който се развива едно съзнание, е от тамас през раджас към сатва. Правилото е, че състоянието тамас, т.е. инертността се преодолява чрез раджас (активност), а раджас се трансформира чрез сатва – чистота и равновесие. 

Инертността на тамас, се преодолява чрез енергично действие, движение, което е раджас гуната. Не може на един тамастичен ум да му се предпише практика на медитация – още на първите 5 минути след като седне ще е заспал, което е връщане в тамас. 

Интересно е да се отбележи в тази връзка сходството във външното проявление на тамас и сатва – и двете състояния са “неподвижни”, без външна активност, но има огромна разлика по отношение на вътрешното качество – при тамас липсата на активността е следствие на безчувственост и тъпота, докато при сатва съществува вътрешният динамизъм на просветленото съзнание, кинетичната енергия на раджас е трансформирана в потенциална.

Или представете си два вентилатора – единия работещ, а другия спрял – на пръв поглед и двата изглеждат неподвижни, но всъщност първия е толкова подвижен, че изглежда като неподвижен. 

Пред йогина стои задачата да редуцира количеството тамас и раджас и да увеличава сатва.

Казва се, че състоянието на тамас е подобно на състоянието на зародиша в утробата на майката – пълна зависимост, тъмнина, липса на осъзнатост и воля. За такъв тип човек трябва време, да узрее зародиша.

 Раджас състоянието е като дебел слой прах върху огледало – необходимо е известно количество съзнателно волево усилие, за да се избърше праха от огледалото. Тогава човек “проглежда” за да познае… Себе си.

Състоянието сатва се уподобява на дима от огъня, който скрива пред нас гледката – лек полъх на вятъра е достатъчен за да се разсее дима и да се открие пред погледа Реалността такава каквато е.

Има няколко особено важни характеристики за ученика, които ако бъдат определени по метода на гуните дават точна представа за това къде се намира той в своето развитие. Обикновено индивида се разглежда в трите му аспекта, нива – ментално, емоционално и физическо ниво. Така всеки един аспект на личността получава своята “оценка” и резултата е ясна картина за слабите и силните страни, къде е нужно да се положат повече усилия… Такива примерни важни характеристики от характера на човека са: вярата във Висшата Същност, любовта, знанието, действието, способността за жертва, себеконтрол, щедростта и т.н. – всяка една черта от характера може да се определи по скалата на тама-раджа-сатва гуните. 

Материали Основно по резюмета от лекции на Живко Стоилов: "Въведение във Веданта философия", 2009 г. (http://anandaproject.net) и книгата «Самкхя Даршан» от Свами Ниранджанананда Сарасвати.