Концентрация върху дишането

Това е един от най-популярните и използвани методи, тъй като по сравнително лесен и прост начин ни позволява да се откъснем от ежедневните ни мисли и проблеми.

Започваме като се настаняваме удобно в някой от познатите позиции за медитация. Успокояваме дишането. Дишаме с корема бавно и естествено.

Следим за момент дишането и издуването и отпускането на корема, след което започваме да отброяваме вдишванията и издишванията, като отброяваме всяко едно вдишване и издишване, или броим едно вдишване и издишване, след което изпускаме едно (може и повече) вдишване и издишване, преди да отброим следващото.

Може да си представим цифрите в различни цветове и големина.

Правим го единствено в момента на отброяването.

Хубаво е това да бъде момента между издишването и вдишването. Целта е да наблюдаваме циклите на вдишванията и издишванията, както и паузите между тях.

Ключова дума е наблюдаваме.

Наблюдаваме как въздуха влиза в нас и излиза от нас с леко шумолене през носа, наблюдаваме как ни се издува корема при вдишването, как се свива при издишането и как това го загрява.

Наблюдаваме празнотата между вдишването и издишването и между издишването и вдишването, след което бързо отброяваме и продължаваме безмълвно и съсредоточено да наблюдаваме.

Броим от едно до някакво число (от 10 до 1000) или от това число, в обратен ред, до едно. Като единия и другия вид броене си имат своите особености и предимства, позволяващи ни да запазим съсредоточено вниманието си.

Ако сме избрали до какво число да броим, не забравяме това число и стриктно следим, след него да започнем отново от 1.

Ако забележим, че сме го "подминали", това е сигурен белег, че сме се разсеяли и сме започнали да мислим за странични неща.

Точното число на броене е една от онези "малки хитрости", които помагат съзнанието ни да остане будно, като чрез него следим да не се разсейваме. Обратното броене от друга страна е нетипично за нас, поради което изисква по силната ни концентрация, което само по себе си не ни позволява лесно да се разсеем.

Можем също да комбинираме двата начина на броене.

Примерно да броим от 1 до 51 и от 51 до 1. Това още повече ще изостри нашето внимание и няма да позволи да се разсейваме със странични мисли.

Разбира се ума, като един истински жив организъм, който непрекъснато се развива, е силно адаптивен и е възможно въпреки броенето, в един момент отново да ни залее с потока си от мисли.

Ако не сме способни да спрем този процес, продължаваме да усложняваме броенето с още стъпки.

Примерно може да броим на два езика, като четните числа отброяваме на един език, нечетните на друг.

Може да се опитаме да визуализираме числата, вместо да ги изговаряме на ум.

В началото само с един цвят, в последствие в различни цветове - четните с един, нечетните с друг.

Друго което е възможно направим е да си представяме числата с различна големина и в различни места на пространството около нас.

В един момент ума толкова ще се претовари, че сам ще се изключи, поради невъзможност да изпълнява толкова много задачи наведнъж, а в същото време и да се разсейва със странични мисли.

От друга страна визуалния подход в медитацията има ефекта на манивелата. Той директно може да стартира други процеси на осъзнаване, подобни на сънуването, които се проявяват по време на дълбока медитация.

Нещо, на което не знабравяме да обрърнем внимание, е момента на отброяването, за да направим медитацията по-ефективна.

Хубаво е това да се случва само в малката пауза между издишванията и вдишванията. Така се образуват достатъчно големи периоди от безмълвното ни и фокусирано присътсвие, в които единственото, което правим е да следим дишането.

За да удължим това време, може да отброяваме през два цикъла на вдишване и издишване.

Така медитацията ни се превръща в низ от малки медитации, които започват да въздействат на съзнанието ни по метода на наслагването, като с времето то става хладно към нашите мисли и от един момент нататък те напълно заглъхват.

След като свършим с броенето, ако мислите ни са избледнели и са загубили своята стойност, освобождаваме вниманието ни да блуждае някъде напред в неопределеното тъмно пространство, на затворените ни очи.

Очите в този момент се фискират или някъде пред върха на носа или в междувеждието, но в никакъв случай това не бива да ни причинява някакъв дискомфорт или да чувстваме напрежение.

Ако в един момент, натрапчивите мисли отново се върнат, може да започнем целият този процес отначало, докато не постигнем желаният ефект на медитирането.

В никакъв случай не бива да се разочароваме и демотивираме ако първите няколко пъти не успеем да заглушим мислите си.

Всичко става с време и постоянство. Много е важно добре да се разбере това.